Емоционална интелигентност
Емоции и воля на учениците от средна училищна възраст
Приемаме, че емоционална интелигентност е умението да разпознаваш и управляваш емоциите си, както и тези на околните и да се приспособяваш към тях. Смята се, че емоционалната интелигентност се състои от три основни умения:
- Да осъзнаваш и разпознаваш емоциите- способността да идентифицираш своите емоции и тези на другите хора.
- Да свързваш емоциите си с реакциите и поведението си. Тук се включва и способността да „разчиташ“ реакцията и поведението на събеседниците си и да правиш хипотези каква емоция може да ги предизвиква.
- Да управляваш емоциите- да обуздаваш и насочваш реакциите си така, че да ти помагат в осмислянето на проблема и неговото решение, а не да ти пречат да регулираш своите собствени емоции; способността да разбереш друг човек.
Понятието за емоционална интелигентност се среща в много култури, философски системи и религии, под много различни форми. Съществуват много видове интелигентност, за които съвременната наука е наясно днес. Емоционалната интелигентност е една от тях и заема своето място с достойнство и значение за бъдещото развитие на човека. Структурата, природата и характеристиките на човешката интелигентност са били обсъждани и са били предмет на дебат още от времето на Платон и Аристотел, поне преди хиляда години. Думата „интелигентност” произлиза от две латински думи: intellegentia и ingenium, означават познание и способност. Първата дума, разглеждана по начина, по който Цицерон използва термина, означава „разбиране“ и „познание“. Втората дума означава „естествена предразположеност“ или „способност“. Разгледах обстойно „развитието на емоциите“ през различните етапи в историята и отбелязвам според мен най- значимите.
През 1872г. биологът Чарлз Дарвин публикува „ Изразяване на емоциите при човека и животните“. В края на XIX век Уилям Джеймс и детският психолог Карл Ланге предлагат теорията на Джеймс- Ланге за емоцията: емоциите са резултат от промени в тялото, не заради тях. През 1929 г. пък в своята теория на Кенън – Бард психолозите Уолтър Кенън и Филип Бард разказват, че ние едновременно преживяваме физиологична възбуда и емоция. По-късно през 1991 г. в „Емоция и адаптация“ психологът Ричърд Лазаръс заявява, че емоцията и физиологичната възбуда би трябвало да са предшествани от мисъл. Революционната книга на Нико Фрейда „Законите на емоцията“ изследва същността и правилата, на които се подчиняват емоциите. В своя труд той ги разглежда като пресечна точка на биологичните и когнитивните процеси. Интересното тук е, че той прави ясно разграничение между емоции и чувства. Фрейда разглежда първичните емоции като възможност за по-голяма самоосъзнатост. Дефинирайки и описвайки специфичните закони, съгласно които емоциите функционират, той показва, че те възникват, нарастват и намаляват по един предсказуем начин – „нашият емоционален Аз и рационален Аз не се намират в отделни прегради, напротив те са свързани много повече отколкото изглежда.“ (Нико Фрейда. 2006)
След като се опитахме да проследим движението на емоциите и емоционалната интелигентност във времето, ще обърна повече внимание на развиването на емоционалната интелигентност при децата. Те преживяват много различни и интензивни чувства в ежедневието си и много често пред родителите, педагозите и психолозите стои предизвикателството как да намерят най-добрия начин за справяне с тези емоции. Развиването на емоционалната интелигентност има за цел да помогне на децата да научат за своите емоции, да започнат да ги разпознават и изразяват. Много изследвания показват, че децата които са насърчавани и подпомагани да говорят за емоциите си, са по-успешни като възрастни в области като приятелски взаимоотношения, работа и академични постижения. Тези изследвания установяват че около 80% от успеха в социалната и личната сфера идват от това колко детето разпознава и управлява емоциите си.
Родителите и педагозите могат да стимулират развитието на емоционалната интелигентност, като постоянно насърчават детето да изразява своите чувства, да им дава имена (например – радост, тъга, гняв, раздразнение.) По този начин детето се учи да разбира какво чувства и да го назовава. Всеки етап от развитието на детето се характеризира със специфични особенности както във физиологичното, така и в психичното функциониране. Изграждането на положителна нагласа към неговите преживявания му помагат в изразяването на цялата палитра от емоционални състояния. От изключително важно значение е да се наблюдава системно поведението на детето в ежедневието, като се стреми да стимулира емпатия, положителна нагласа и лесно изразяване на нагласите, като ограничава негативните възприятия, преживявания и постъпки. Много е важно да се подчертае, че в условията на потискаща семейна среда, конфликти между отделните членове на семейството, употреба на психоактивни вещества и алкохол, детето ще бъде лишено от възможността да расте в условията на разбирателство и любов, които допринасят за развитие на положителните емоционални запаси.
Примерът на родителите е основен модел за подражание от детето. Ако майката или бащата е по-затворен, това не означава, че някой от тях не притежава развити социални умения или че детето ще изпитва подобен дефицит – на принципа на компенсацията, дори детето може да развие по-голяма емоционална активност в своите взаимоотношения. Емоционалната интелигентност, която е придобита по време на ранното детство е основа за понататъшното осъзнаване на преживяванията и отстояване на себе си и своите чувства. Личността с висока емоционална интелигентност се ръководи от интуицията си и е в състояние да разпознава емоциите си. Обратното – личността с ниска емоционална интелигентност не се замисля какво е накарало другия да постъпи по точно определен начин и не се вълнува от емоционалните му мотиви. Успехът е свързан с взаимна зависимост между IQ и EQ, което доказва тезата, че теоретичната и империчната интерпретация на емоционалната интелигентност е значителен скок в разбирането на човешкото поведение.
Средната училищна възраст ( 11- 15г.) е най- наситената с емоции и чувства възраст. И преживяванията са толкова свързани с личните постижения и проблеми, колкото и с тези на другите. Повишената емоционалност съпътства живота на подрастващите, спътник е във всяко тяхно начинание, бележи пътят им. Няма нещо, което тийнейджърът да прави и то да не обагрено с палитра от различни емоции- радост, тъга, гняв, раздразнение. Юношите умеят да се радват с цялата си душа на положителното, колкото и малко да е то, но всяка несправедливост е способна емоционално да ги взриви, да ги приведе в състояние на силен афект, както казва проф. Любомир Стоев Георгиев (Георгиев, 2005: 71). Насочени към себе си критично оценяват и изживяват своето поведение и дейност и също така с будно око към околните не пропускат да се възхищават от възвишеното и да страдат от егоистичното, грубото. Те разбират променливостта на постъпките в зависимост от обстоятелствата, целите, интересите и това предава сложност и вътрешна борба на емоционалните им състояния. Подрастващите започват да се привързват към авторитети, такива биха могли да бъдат учители, по-големи братя и сестри, хора от близкото обкръжение. Георгиев казва още, че в силното си желание възприеманото да съответства на ценностите, които са актуални в съзнанието на младите , те са критични към другите и живеят с мисълта, че същият критичен поглед на околните е отправен и към тях. Този период се обуславя и с така наречената „ криза на самооценката“. Желанието за изживяване на положителни емоции е голямо, за да бъде удовлетворено то се търсят различни и интересни преживявания. Изкуствата, спортът и други извънкласни дейности стават неделима част от развитието на учениците. Всички видове кръжоци, спортни клубове и занимания по интереси дават този емоционален заряд, от който имат нужда. Усилва се интересът им към литературата- лирика, проза. Много от младите точно в този период развиват умение за рецитиране, писане на стихове, въобще създаване на нещо „свое“. По този начин и се учат да изрязвят емоциите си- първите трепети на любовта. Много от тях колекционират снимки, пощенски марки, рекламни рисунки- по този начин удовлетворяват своите естетически потребности.
Много актуално в тази възраст е решаването на казуси, ребуси, сложни задачи – по този начин детето задоволява потребността си от положителни познавателни емоционални състояния. Емоцията не би била изживяна напълно, ако не може да бъде споделена, най- преживелищно е общуването с връстници, пълноценно и важно е споделянето с приятели. Дори и пораснал на ръст, младият човек в тази трудна възраст има особено голяма нужда от подкрепа, похвала (потупване по рамото), проява на загриженост и любов. Реакциите им в подобни случаи са противоречиви- понякога изпитват неудобство, а друг път им е приятно и потребно. Подрастващите ги вълнуват разсъждения за любовта, които в началото нямат обектна насоченост. Вероятно е през този период да започне да се засилва и интересът към противоположня пол – тук проявата на чувства към момчетата и момичетата е различна. За да доминират положителни емоционални нагласи у подрастващите трябва да се търси това, което им носи такъв заряд както в училище, така и извън него. За тази цел педагозите, психолозите и семейстовто играят подкрепяща роля.
Бих искала да се спра и на още една важна част от развитието на емоционалната интелигентност, нейносто усвояване и прилагане. Юношеството е период на укрепване и развитие на волята. Сама по себе си волята означава преодоляване на вътрешните блокажи с цел реализиране на определена цел. В този аспект волята предполага целенасоченост и самоконтрол, които все още са далечни за младия човек. Ето защо смятам, че развитието на емоционалната интелигентност още в ранното детство е изключително важна предпоставка за укрепване на волята през тази възраст, дори бихме могли да го обвържем и с правилната самооценка. В тази възраст децата си поставят цели, планират ги и се опитват да контролират тяхното осъществяване. Зарядът, с който младият човек тръгва да „превзема върхове“, расте с всяка малка победа. Когато постигнат успех, това ги мотивира за още, което означава, че успехът подхранва волевите способности на учениците, и обратното- при провал нивото на волева енергия намалява. Способността за формиране на правилно поставени цели и методите за осъществяването им все още е дефицитно в тази възраст и понякога желанието да се действа веднага, нетърпението и очакването на незабавни резултати биха могли да дадат негативни проявления на волята, които се изразяват в упорство, противодействие и съпротива.
Светът се променя, всичко върви прекалено бързо и улисани в бързане понякога забравяме изначалната си роля, а именно да се доверяваме на нещата, които изпитваме, а не на онези, които мислим. Забравяме, че сме Човеци, не машини. Забравяме да чувстваме, да плачем и да се смеем. И ако сме емоционално интелигентни е редно да се върнем към началото – да чувстваме. Ще цитирам Пол Екман: „Емоциите променят начина, по който виждаме света и интерпретираме емоциите на другите. Не се стремим да оспорим изпитаните от нас емоции, а се стремим да ги потвърдим.“
С уважение към твоя път и с топлина,
Мария
Психолог и спътник в пътуването към себе си
